Single Blog Title

This is a single blog caption
18
Sep

Щом мама и татко правят това, значи е нормално, значи няма страшно

Назаем от Жената Днес

Видът на отрочето с цигара днес стряска само със загадката дали традиционният тютюн не е заместен от друга „трева“, по-невинните пороци обаче също не са за пренебрегване.

„Виж к’во сега, няма що да ме душиш, ясно ти е, че пуша. По-добре решавай дали да си купувам цигари с парите за закуска и да ходя гладен, или ти сама ще ми ги осигуряваш.“ Мутиращият гласец дори не трепва. Нахаканият тийнейджър гледа майка си право в очите и чака отговор. Да вдигате скандал няма никакъв смисъл. Късно е, щом вече сте на етап ултиматуми. Да започвате пасторски беседи за вредата от тютюна също е гонене на заминал влак. Особено ако и вие или мъжът ви пушите. Пък и в главата ви вече щрака, че ако наистина сама започнете да купувате цигарите на синчето, поне ще сте сигурна какво пуши. Че иначе току-виж му пробутали някаква „трева“…

Страхът на днешните родители от наркотиците

ги направи много по-кротки към „невинните“ цигари и дори към алкохола в бита на отрочетата, отколкото това е било прието във времената на собственото им юношество. Тогава за тютюнев дъх у дома плющяха шамари и се налагаше ембарго върху телевизора и джобните, а в училище тутакси се прилагаше покойната днес санкция намаляване на поведението и замирисваше на изключване. Днес обаче превзелата училищните дворове марихуана и следващият я по петите хероин правят и учители, и родители къде по-снизходителни към банални пороци като обикновеното пушене и пиенето. Ученици си пафкат на воля досами школските порти и се зареждат с „огнена вода“ от околните будки, а възрастните дебнат само да няма използвани спринцовки по земята. Така се стига до сценки като следната, разиграла се в елитно софийско училище.

Пияна седмокласничка плаче, повръща и говори несвързано

насред двора през голямото междучасие, заобиколена от съученици. Някой от тях се сеща да повика училищната лекарка (цяло щастие е, че такава все още има – срещу родителска парична такса, разбира се). Лекарката идва. После идва и „Бърза помощ“. И полиция. Пияното момиче е откарано с линейката. Полицаят разпитва съучениците. Те го „светват“: „А, тя така си пие още от трети клас. Пиенето си купува от будките около училището през междучасията и до голямото вече е готова.“ Лекарката си тръгва към кабинета и мърмори: „Този път – край! Вече ще кажа на родителите й!“ Вече?! След като седмокласничката пие от трети клас?! Или просто дотогава не е повръщала публично, та да дойде чак и полиция и да се разчуе? Но дали за драстичния случай „заслугата“ е само на потайната лекарка? Нима учителите не са усещали, че почерпеното момиче е неадекватно в час? И само то ли? Щом напук на всякакви разпоредби в будките до училищата навсякъде продължават свободно да търгуват с алкохол и цигари, значи проблемът е масов.

Но на родителите все още би трябвало да им пука поне за собствените им деца. И преди някой да се накани да ги уведоми специално, че отрочето им пие, може би биха могли сами да усетят, че има проблем. Или и те са се залъгвали – по-добре това, отколкото наркотици? Няма такъв филм.

Пренебрежението към по-“невинните“ пороци

само засилва риска от по-опасните. Защото „логиката“ на тийнейджъра е проста – щом тютюнът и пиячката минават без скандали, значи и другото ще се преглътне. Има ли решение? Има поне шанс да се опита. Забраните и суровата дисциплина от миналото, разбира се, сега са неприложими – околната среда е друга.

Но може да се пробва с провокация – днешните пубертети обичат такива номера. Впрочем най-добре е да ги хванете още преди да са нагазили в пубертета, някъде около споменатия вече сакрален трети клас. Обикновено към първата цигара и първата чашка се посяга от най-елементарно любопитство. Ами, утолете го! Вие, родителят, не улицата! Когато забраненият плод спре да бъде забранен, спира да бъде и толкова сладък. Дори най-заклетите възрастни пушачи, ако са искрени, ще си признаят, че първата цигара, опитана в далечното им детство, им се е сторила отвратителна, но са продължили от инат и желание за самодоказване пред връстниците. Няма дете, което да хареса този вкус от раз.

Затова рискувайте!

Дайте на собственото си отроче да опита какво е и да му стане гадно. И още преди да се е съвзело, може да му разкажете оная история за пича от рекламата на „Марлборо“, който накрая умира от рак на белите дробове. Дайте на хлапето да опита и алкохол. Не бира, каквато много деца пият с удоволствие заради пяната и която всъщност не е много по-опияняваща от бозата. Налейте направо ракия или водка – от най-острите. Дори само щипещата миризма може да отблъсне невръстния дегустатор още преди да е лизнал чашката. Отбийте се с него и в кварталната кръчма – покажете му тихичко сврения в ъгъла неизбежен местен пияница с треперещи пръсти и сълзящи очи…И поне ще знаете, че сте сложили ваксината – ако заразата все пак плъзне, има шанс преболедуването да е по-леко.

Всичките тези хватки обаче са безполезни при родители, които сами пушат и пият. Но пък в техния случай сработва друг механизъм. Дете, на което навелата се да го целуне преди заспиване майка му лъха на цигари, няма да изпита неудържимо влечение също да посегне към тях.

Нито пък ще се прехласне по алкохола,

ако вижда баща си вечер да се налива с ракия и да вдига скандали на всички вкъщи за щяло и нещяло. При такава дислокация на силите по-честият вариант е детето да стане върл въздържател. Разбира се, и другото не е рядко – отнасяне по течението на най-близкия пример за подражание. Щом мама и татко правят това, значи е нормално, значи няма страшно. Такива мама и татко, а пропо, наистина няма да усетят цели четири години, че дъщеря им се е пропила…

Коментирай